15 сент. 2006 г., 13:10

Все някой

866 0 4

Все някой трябва да си тръгне пръв
без да поглежда повече назад,
дори да опустее подир туй светът,
да няма рай, да няма даже ад.

Да си вземе всяка топла дума,
да си прибере дори съня,
дори да не съзира пътя,
да върви до сутринта.

Мрак и студ след него да бушува,
да завладее всичко адски бяс,
все някой пръв да тръгне трябва,
но този някой... няма да съм аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е задължително да си тръгва някой - освен ако не е обречено предварително, а то не беше ;о)
  • Много ми хареса. Кратко, точно и ясно.
  • Не искам да съм този който
    обръща се,пръв тръгва-никога.
    Не мога да ти нараня сърцето,
    но ти,ти ще го сториш-някога.

    Поздрав за стиха и усмивка в ноща.
  • Хубав стих! Не е лесно да си тръгнеш...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....