Все още те усещам, под кожата си,
как дереш плътта ми отвътре!
И днес пак в стихията си,
едва ме пускаш да доживея утре!
Все още те усещам, в сърцето,
как дълбаеш дупки във него!
Кръвта го изпълва, както морето,
останка подобна и всичко е бледо!
Все още те виждам в очите,
безразлично усмихнат до сълзи,
но вече те няма в мечтите,
оставаш само ти мълвящ лъжи!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Бъди щастлива!!!