Все още те усещам, под кожата си,
как дереш плътта ми отвътре!
И днес пак в стихията си,
едва ме пускаш да доживея утре!
Все още те усещам, в сърцето,
как дълбаеш дупки във него!
Кръвта го изпълва, както морето,
останка подобна и всичко е бледо!
Все още те виждам в очите,
безразлично усмихнат до сълзи,
но вече те няма в мечтите,
оставаш само ти мълвящ лъжи!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Бъди щастлива!!!