5 nov 2008, 18:23

Все още чакам твойто завръщане

  Poesía
1.3K 0 12
Аз не мразя теб,
мразя това,
че ти продължи
без мен.
Мразя дъжда,
завалял
и отмил
следите след мен.
Нощта ме вбесява,
защото те чакам,
а ти никога не си се завръщал,
никога.
И никога не боли по-малко,
а повече.
И мразя мечтите си,
и мразя сълзите си,
и мразя сърцето си.
Ти си там -
жесток и неизстриваем.
Величествен, властен.
Разсичащ бъдещето,
владеещ миналото.
Превземащ сънищата,
засенчващ истинното.
Но аз не те мразя,
не съм ти гневна даже.
Гневя се на свободата,
на неподчинимите мисли,
които при тебе се връщат
и силата на сърцето -
дори разкъсано
за тебе спомена пази,
способно до болка да плаче,
но неспособно тебе да мрази.

Все още чакам твойто завръщане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ти си там -
    "жесток и неизстриваем.
    Величествен, властен.
    Разсичащ бъдещето,
    владеещ миналото.
    Превземащ сънищата,
    засенчващ истинното."

    Пишеш много истински и някак си трогателно, може би е лично. това прави един поет или писател истински творец-когато пише лично. Когато е преживял написаното или е споделил съпреживяно с друг.
  • Готина си, свободна, но и обвързана в дълбок и сърцераздирателен двубой. Ако това си го преживяла, то е много болезнено! Моят опит показва, че колкото и да боли - плачи си сама или пред нас, но пред "приятелите", познатите и неговите познати - бъди неотразимо подобие на ясно слънце, което не може да бъде засенчено от някакъв си елементарен финал... Признавам, не съм способна на такива чувства в своите "поетични опити".
  • Много е силно , с много болка ! Пожелавам ти нова любов да стопли сърцето и да измие болката !
  • Много красиво написано, макар че изразява огромна болка! Успехи занапред!
  • и мене ме заболя...много болка...писано с наранена душа...
    прегръщам те, с много обич.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...