5 nov 2008, 18:23

Все още чакам твойто завръщане

  Poesía
1.2K 0 12
Аз не мразя теб,
мразя това,
че ти продължи
без мен.
Мразя дъжда,
завалял
и отмил
следите след мен.
Нощта ме вбесява,
защото те чакам,
а ти никога не си се завръщал,
никога.
И никога не боли по-малко,
а повече.
И мразя мечтите си,
и мразя сълзите си,
и мразя сърцето си.
Ти си там -
жесток и неизстриваем.
Величествен, властен.
Разсичащ бъдещето,
владеещ миналото.
Превземащ сънищата,
засенчващ истинното.
Но аз не те мразя,
не съм ти гневна даже.
Гневя се на свободата,
на неподчинимите мисли,
които при тебе се връщат
и силата на сърцето -
дори разкъсано
за тебе спомена пази,
способно до болка да плаче,
но неспособно тебе да мрази.

Все още чакам твойто завръщане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ти си там -
    "жесток и неизстриваем.
    Величествен, властен.
    Разсичащ бъдещето,
    владеещ миналото.
    Превземащ сънищата,
    засенчващ истинното."

    Пишеш много истински и някак си трогателно, може би е лично. това прави един поет или писател истински творец-когато пише лично. Когато е преживял написаното или е споделил съпреживяно с друг.
  • Готина си, свободна, но и обвързана в дълбок и сърцераздирателен двубой. Ако това си го преживяла, то е много болезнено! Моят опит показва, че колкото и да боли - плачи си сама или пред нас, но пред "приятелите", познатите и неговите познати - бъди неотразимо подобие на ясно слънце, което не може да бъде засенчено от някакъв си елементарен финал... Признавам, не съм способна на такива чувства в своите "поетични опити".
  • Много е силно , с много болка ! Пожелавам ти нова любов да стопли сърцето и да измие болката !
  • Много красиво написано, макар че изразява огромна болка! Успехи занапред!
  • и мене ме заболя...много болка...писано с наранена душа...
    прегръщам те, с много обич.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...