Все още чакам твойто завръщане
Аз не мразя теб,
мразя това,
че ти продължи
без мен.
Мразя дъжда,
завалял
и отмил
следите след мен.
Нощта ме вбесява,
защото те чакам,
а ти никога не си се завръщал,
никога.
И никога не боли по-малко,
а повече.
И мразя мечтите си,
и мразя сълзите си,
и мразя сърцето си.
Ти си там -
жесток и неизстриваем.
Величествен, властен.
Разсичащ бъдещето,
владеещ миналото.
Превземащ сънищата,
засенчващ истинното.
Но аз не те мразя,
не съм ти гневна даже.
Гневя се на свободата,
на неподчинимите мисли,
които при тебе се връщат
и силата на сърцето -
дори разкъсано
за тебе спомена пази,
способно до болка да плаче,
но неспособно тебе да мрази.
Все още чакам твойто завръщане...
мразя това,
че ти продължи
без мен.
Мразя дъжда,
завалял
и отмил
следите след мен.
Нощта ме вбесява,
защото те чакам,
а ти никога не си се завръщал,
никога.
И никога не боли по-малко,
а повече.
И мразя мечтите си,
и мразя сълзите си,
и мразя сърцето си.
Ти си там -
жесток и неизстриваем.
Величествен, властен.
Разсичащ бъдещето,
владеещ миналото.
Превземащ сънищата,
засенчващ истинното.
Но аз не те мразя,
не съм ти гневна даже.
Гневя се на свободата,
на неподчинимите мисли,
които при тебе се връщат
и силата на сърцето -
дори разкъсано
за тебе спомена пази,
способно до болка да плаче,
но неспособно тебе да мрази.
Все още чакам твойто завръщане...
© Александра Михалева All rights reserved.
