Не съм се натанцувала,
                                 не съм се намечтала,
не съм успяла още

                                 напълно да се покваря,
все тъй  сърцето си раздавам

                                                           цялото
и късчетата му събирам

                                          самотна  след това;
 очите ми все тъй

                                       поглеждат закачливо,
но някак си тъгата

                                     започва да личи;
и чувствата  ми

                          уж са в мене

                                                        още живи,
но срещам само  спомени,

                                                       а не мечти...
Къде, кога

                       избягаха  от мене?
Защо и как

                      е станало така,
че не дете,

                    а бабичка в мен дреме
и чака

                 да й подадат ръка.

Не съм от най- прилежните –
                    и  мислите разхвърлям;
къщовница не съм –
                и чувствата си разпилях;
а  спомените  си като разгърна,
откривам в тях уроци,

                              които така и не разбрах;
откривам  белези,

                          откривам рани,
 откривам чувствата,

                            които надживях,
откривам себе си

                             и младостта си,
и искам

               да се върна

                                    пак при тях...