30.05.2009 г., 7:59

Все още искам

966 0 1

Не съм се натанцувала,
                                 не съм се намечтала,
не съм успяла още

                                 напълно да се покваря,
все тъй  сърцето си раздавам

                                                           цялото
и късчетата му събирам

                                          самотна  след това;
 очите ми все тъй

                                       поглеждат закачливо,
но някак си тъгата

                                     започва да личи;
и чувствата  ми

                          уж са в мене

                                                        още живи,
но срещам само  спомени,

                                                       а не мечти...
Къде, кога

                       избягаха  от мене?
Защо и как

                      е станало така,
че не дете,

                    а бабичка в мен дреме
и чака

                 да й подадат ръка.

Не съм от най- прилежните –
                    и  мислите разхвърлям;
къщовница не съм –
                и чувствата си разпилях;
а  спомените  си като разгърна,
откривам в тях уроци,

                              които така и не разбрах;
откривам  белези,

                          откривам рани,
 откривам чувствата,

                            които надживях,
откривам себе си

                             и младостта си,
и искам

               да се върна

                                    пак при тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се връщай в младостта си, защото ти никога не си я напускала, Вани! Поздравления за откровението! Ваше Благородие

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...