21 jun 2011, 17:24

Все още ме обичаш

742 0 4

Страхуваш се от чувства забранени,

които още имаш спрямо мен.

Спокоен си, далеч ли си от мене.

Така не се усещаш застрашен.

 

Страхуваш се, че няма да успееш

да го играеш, сякаш не ме искаш.

Срещнем ли се, ясно е, туше си.

Гаранция, че няма да устискаш.

 

Страхуваш се от мен и все се криеш.

От огъня, за да не се опариш.

Все още ме обичаш. Приеми го!

Неспособен си да ме забравиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво, поздравления!
  • Това е най-трудното - да приемеш - било любов, било съдба...Прекрасен ясен стих!
  • Много мъже се страхуват от истинската любов, не че не могат да обичат,а от това,че могат!Страхуват се от собствените си чувства,желания....Отново се потопих в твоята поезия.Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....