Jun 21, 2011, 5:24 PM

Все още ме обичаш

  Poetry » Love
740 0 4

Страхуваш се от чувства забранени,

които още имаш спрямо мен.

Спокоен си, далеч ли си от мене.

Така не се усещаш застрашен.

 

Страхуваш се, че няма да успееш

да го играеш, сякаш не ме искаш.

Срещнем ли се, ясно е, туше си.

Гаранция, че няма да устискаш.

 

Страхуваш се от мен и все се криеш.

От огъня, за да не се опариш.

Все още ме обичаш. Приеми го!

Неспособен си да ме забравиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, поздравления!
  • Това е най-трудното - да приемеш - било любов, било съдба...Прекрасен ясен стих!
  • Много мъже се страхуват от истинската любов, не че не могат да обичат,а от това,че могат!Страхуват се от собствените си чувства,желания....Отново се потопих в твоята поезия.Благодаря!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...