mislitel (Георги Каменов) mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K
29 ago 2019, 10:26

Все още мога да обичам

1.2K 9 18

Все още мога да обичам

и да целувам с лунна жар,

в очите нежно да надничам

и да разгарям в тях пожар.

 

Не съм забравил как се люби

не само тяло... и душà...

и как с ръцете мъжки, груби,

по женско тяло да летя.

 

С годините натрупах мъдрост,

сега разбирам по-добре

кога е нужна мъжка твърдост,

кога – единствено сърце...

 

Все още мога да обичам,

по-силно даже от преди!

Към тебе във небето тичам –

Събуждам се... Къде си ти?

 

11.11.2018.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря и на теб за високата оценка, Мария.
    ПП
    Както съм го казвал не веднъж и тук няма редакция, Мария, освен една минимална промяна в последния ред.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    И аз те поздравявам, Гош! Тук всичко е изведено до край, ритмичната стъпка е стройна, поантата добра! Браво!
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря за високата оценка, Виолета. Всъщност и аз си го слагам сред най-добрите ми постижения.
  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Еми... Много е хубаво, Георги, може би един от най-хубавите ти стихове... поне за мен де
    Поздрави!
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Удоволствие е коментар, като твоя, Йоана, смятам за всеки автор. Дълбок.
    Благодаря ти!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0