26 sept 2021, 8:07

Все пак

  Poesía
703 9 13

Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.

Управници хищно разпъват бюджети,
заети да бъдат по-, по- или най-.
А в мойте очи още слънцето свети
и искам сега да е краят на май.

Земята тресе се - локдоун, ваксини,
войни, бежанци - с тях гърмят новини.
А моите джобчетата пълни са с миди,
за да си правя от тях красоти.

Навярно съм кацнала тук от високо -
от някоя много далечна звезда.
Но пак си обичам Земята, защото
светът И се пръска ...и от чудеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Юри!

    "Шевът ми се пръска от много храна!" -
    Нали, ти самият така пожела🤣🤣🤣
  • Хубаво е, Деа! 😊
    ….
    Шевът ми се пръска от много храна!
  • Благодаря ти, Роси!❤

    Иржи, почти всички сме го правили това с рапаните Но е страхотно да чуеш шума на морето от тях в някой студен зимен ден...
  • Много красив стих, Деа, а с твоите миди в джобчетата ми напомни за една весела случка. Всички си носят тия спомени от морето- миди, интересни камъчета, а аз реших да си донеса "шумът от морето"-рапани. "Набрах" си десетина, за да има и за подаръци и в един найлонов плик ги донесох вкъщи. Известно време ги забравих, докато в цялата къща не се понесе страшна смрад! Като започнахме да душим и търсим причината, стигнахме до плика с охлювите! Ми, аз съм си ги донесла с все животни вътре, които умряли и...вече изхвърлени, още миришеше на тях дълго!..Не знаех, че трябва да ги почистя...
  • Дейка, и в моите джобчета още има миди. Пиши ме в списъка с мечтаещите за лято!Поздрави за хубавия стих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...