Все пак

Поэзия

700 9 13

Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.

Управници хищно разпъват бюджети,
заети да бъдат по-, по- или най-.
А в мойте очи още слънцето свети
и искам сега да е краят на май.

Земята тресе се - локдоун, ваксини,
войни, бежанци - с тях гърмят новини.
А моите джобчетата пълни са с миди,
за да си правя от тях красоти.

Навярно съм кацнала тук от високо -
от някоя много далечна звезда.
Но пак си обичам Земята, защото
светът И се пръска ...и от чудеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ДИС (Деа)

Благодаря, Юри!

"Шевът ми се пръска от много храна!" -
Нали, ти самият така пожела🤣🤣🤣

2021-09-27T16:57:33+03:00
Yuri (Yuri Yovev)

Хубаво е, Деа! 😊
….
Шевът ми се пръска от много храна!

2021-09-27T10:23:41+03:00
ДИС (Деа)

Благодаря ти, Роси!❤

Иржи, почти всички сме го правили това с рапаните Но е страхотно да чуеш шума на морето от тях в някой студен зимен ден...

2021-09-27T09:40:41+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Много красив стих, Деа, а с твоите миди в джобчетата ми напомни за една весела случка. Всички си носят тия спомени от морето- миди, интересни камъчета, а аз реших да си донеса "шумът от морето"-рапани. "Набрах" си десетина, за да има и за подаръци и в един найлонов плик ги донесох вкъщи. Известно време ги забравих, докато в цялата къща не се понесе страшна смрад! Като започнахме да душим и търсим причината, стигнахме до плика с охлювите! Ми, аз съм си ги донесла с все животни вътре, които умряли и...вече изхвърлени, още миришеше на тях дълго!..Не знаех, че трябва да ги почистя...

2021-09-26T22:38:31+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Дейка, и в моите джобчета още има миди. Пиши ме в списъка с мечтаещите за лято!Поздрави за хубавия стих!

2021-09-26T21:08:10+03:00