23 mar 2011, 9:31

Все пак остарявам

  Poesía
610 0 2

Липсва ми времето.

Дъх на свобода.

Дъх на изгоряло масло.

Вятърът безотговорно.

Рошещ моята коса.

 

Липсват ми онези диви дни.

Вярата във всичко.

Силата за още и за още.

Казват му-

Бензин в кръвта!

 

Тайно,посред нощ.

Пристъпвам в стаята.

Сенките от дивото ми минало.

Все по-рядко идват да ме навестят.

 

Помня всеки миг.

Все безумни лудории.

Кожата както преди,

от еуфория настръхва.

 

Страх ме е .

Да не забравя.

Да си спомням искам.

Даже само посред нощ.

Страх ме е.

Все повече забравям .

 

Остарявам ли?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярно!
    И аз не си го харесах,сега го оправям!
  • Може и да остаряваш, но без бой не се предаваш!

    Много е хубаво!Единственият признак за остаряване, според мене, е това че ненужно накъсваш текста. Например "Кожата както преди./От еуфория настръхва." - трябва да си бъде едно изречение: "Кожата, както преди,/ от еуфория настръхва."

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...