23 mar 2011, 9:31

Все пак остарявам

  Poesía
607 0 2

Липсва ми времето.

Дъх на свобода.

Дъх на изгоряло масло.

Вятърът безотговорно.

Рошещ моята коса.

 

Липсват ми онези диви дни.

Вярата във всичко.

Силата за още и за още.

Казват му-

Бензин в кръвта!

 

Тайно,посред нощ.

Пристъпвам в стаята.

Сенките от дивото ми минало.

Все по-рядко идват да ме навестят.

 

Помня всеки миг.

Все безумни лудории.

Кожата както преди,

от еуфория настръхва.

 

Страх ме е .

Да не забравя.

Да си спомням искам.

Даже само посред нощ.

Страх ме е.

Все повече забравям .

 

Остарявам ли?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярно!
    И аз не си го харесах,сега го оправям!
  • Може и да остаряваш, но без бой не се предаваш!

    Много е хубаво!Единственият признак за остаряване, според мене, е това че ненужно накъсваш текста. Например "Кожата както преди./От еуфория настръхва." - трябва да си бъде едно изречение: "Кожата, както преди,/ от еуфория настръхва."

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...