Все пак остарявам
Липсва ми времето.
Дъх на свобода.
Дъх на изгоряло масло.
Вятърът безотговорно.
Рошещ моята коса.
Липсват ми онези диви дни.
Вярата във всичко.
Силата за още и за още.
Казват му-
Бензин в кръвта!
Тайно,посред нощ.
Пристъпвам в стаята.
Сенките от дивото ми минало.
Все по-рядко идват да ме навестят.
Помня всеки миг.
Все безумни лудории.
Кожата както преди,
от еуфория настръхва.
Страх ме е .
Да не забравя.
Да си спомням искам.
Даже само посред нощ.
Страх ме е.
Все повече забравям .
Остарявам ли?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Просто Някой Все права защищены
