poisonivi81 (Просто Някой)
102 83
23 мар. 2011 г., 09:31

Все пак остарявам 

  Поэзия
468 0 2

Липсва ми времето.

Дъх на свобода.

Дъх на изгоряло масло.

Вятърът безотговорно.

Рошещ моята коса.

 

Липсват ми онези диви дни.

Вярата във всичко.

Силата за още и за още.

Казват му-

Бензин в кръвта!

 

Тайно,посред нощ.

Пристъпвам в стаята.

Сенките от дивото ми минало.

Все по-рядко идват да ме навестят.

 

Помня всеки миг.

Все безумни лудории.

Кожата както преди,

от еуфория настръхва.

 

Страх ме е .

Да не забравя.

Да си спомням искам.

Даже само посред нощ.

Страх ме е.

Все повече забравям .

 

Остарявам ли?!

 

© Просто Някой Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вярно!
    И аз не си го харесах,сега го оправям!
  • Може и да остаряваш, но без бой не се предаваш!

    Много е хубаво!Единственият признак за остаряване, според мене, е това че ненужно накъсваш текста. Например "Кожата както преди./От еуфория настръхва." - трябва да си бъде едно изречение: "Кожата, както преди,/ от еуфория настръхва."

Предложения
: ??:??