Все пак остарявам

Поэзия

608 0 2

Липсва ми времето.

Дъх на свобода.

Дъх на изгоряло масло.

Вятърът безотговорно.

Рошещ моята коса.

Липсват ми онези диви дни.

Вярата във всичко.

Силата за още и за още.

Казват му-

Бензин в кръвта!

Тайно,посред нощ.

Пристъпвам в стаята.

Сенките от дивото ми минало.

Все по-рядко идват да ме навестят.

Помня всеки миг.

Все безумни лудории.

Кожата както преди,

от еуфория настръхва.

Страх ме е .

Да не забравя.

Да си спомням искам.

Даже само посред нощ.

Страх ме е.

Все повече забравям .

Остарявам ли?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

poisonivi81 (Просто Някой)

Вярно!
И аз не си го харесах,сега го оправям!

2011-03-23T10:59:26+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Може и да остаряваш, но без бой не се предаваш!

Много е хубаво!Единственият признак за остаряване, според мене, е това че ненужно накъсваш текста. Например "Кожата както преди./От еуфория настръхва." - трябва да си бъде едно изречение: "Кожата, както преди,/ от еуфория настръхва."

2011-03-23T10:38:29+02:00