Чуй ме,

всяка дума на страниците

и с очи повикай устните ми,

все по-важна истински за мен си, приеми.

И чуй ме

и как преливаш във кръвта ми,

всеки шепот от любовта ни

и открих те от небето паднала в нощта

звезда.

Чуй ме,

нежност бягаща ти към брега,

с вълна разбиваш се силно във гръдта,

впиваш в кожата страстта си

и откривам всяка част от теб разпръсната в ума ми,

тъй красива, че устните ми онемяват

и не издържат да те разцелуват,

все повече се вплиташ във момчето от преди все по-различно.

Защо, от радост ли заплака,

кажи какво стана,

с мълчание си тръгна

и разбрах какво те натъжи.

Чуй ме,

все в съня си, все те няма

и в света ми ти премина,

влюбих се,

нима повярва им, любов,

нима обръщаш гръб на нас?

Ти чуй ме,

забравих нея, щом те срещнах,

устните й, щом усещах

твоите, зарасна

онази стара рана.

Защо не ми повярваш,

на тях ли вярваш,

на лъжи се доверяваш,

не помниш ли дори страстта

и подлуди ме,

и влуди сърцето ми.

Вземи я

и душата ми вземи я,

всеки спомен, всяка диря,

в мен от всяка нощ,

не искам и сърце

и защо, кажи къде

ти скри огъня

и как да те забравя?

Чуй ме,

искам само теб до мен сега,

нима не виждаш, че копнея,

че за теб живея,

всяка нощ пламтиш във мен,

кажи ми как да те забравя,

щом все по-влюбен ме оставяш.