12 nov 2009, 22:19

Всеки има право на един живот

  Poesía
1.2K 1 2

Живея в свят на лъжа и измама,
всеки се радва, че прави на другите зло,
че близкият страда от болка голяма. 
Откъде тази злоба? Защо?

Вместо поздрав, получаваме все злъчни думи
за успехите, постигнати с труд.
Празна яма зее помежду ни.
А сърцата вкочанени са от студ.

Живея в свят твърде лицемерен. 
На себе си доверявам се едва.
Не зная кога двуличието ще влезе в мене, 
ще ме предаде и моята душа.

Да обичаме е просто невъзможно 
за сърцата – превърнати в лед,
любовта е чувство твърде сложно... 
Аз приключих, а сега е твоят ред!

Опитай се да ме омаеш с думи медни,
за да можеш след това
да ме впишеш в графата „мимолетни”,
пълна с разбити момини сърца.

Хей, вие, сбъркани и празни хора!
Пропиляхте единствения си живот!
Пропилените години не ще ви върне Бога... 
Защото всеки има право на един живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...