Живея в свят на лъжа и измама,
всеки се радва, че прави на другите зло,
че близкият страда от болка голяма. 
Откъде тази злоба? Защо?

Вместо поздрав, получаваме все злъчни думи
за успехите, постигнати с труд.
Празна яма зее помежду ни.
А сърцата вкочанени са от студ.

Живея в свят твърде лицемерен. 
На себе си доверявам се едва.
Не зная кога двуличието ще влезе в мене, 
ще ме предаде и моята душа.

Да обичаме е просто невъзможно 
за сърцата – превърнати в лед,
любовта е чувство твърде сложно... 
Аз приключих, а сега е твоят ред!

Опитай се да ме омаеш с думи медни,
за да можеш след това
да ме впишеш в графата „мимолетни”,
пълна с разбити момини сърца.

Хей, вие, сбъркани и празни хора!
Пропиляхте единствения си живот!
Пропилените години не ще ви върне Бога... 
Защото всеки има право на един живот!