12 нояб. 2009 г., 22:19

Всеки има право на един живот

1.2K 1 2

Живея в свят на лъжа и измама,
всеки се радва, че прави на другите зло,
че близкият страда от болка голяма. 
Откъде тази злоба? Защо?

Вместо поздрав, получаваме все злъчни думи
за успехите, постигнати с труд.
Празна яма зее помежду ни.
А сърцата вкочанени са от студ.

Живея в свят твърде лицемерен. 
На себе си доверявам се едва.
Не зная кога двуличието ще влезе в мене, 
ще ме предаде и моята душа.

Да обичаме е просто невъзможно 
за сърцата – превърнати в лед,
любовта е чувство твърде сложно... 
Аз приключих, а сега е твоят ред!

Опитай се да ме омаеш с думи медни,
за да можеш след това
да ме впишеш в графата „мимолетни”,
пълна с разбити момини сърца.

Хей, вие, сбъркани и празни хора!
Пропиляхте единствения си живот!
Пропилените години не ще ви върне Бога... 
Защото всеки има право на един живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...