8 feb 2015, 23:02

Всеки избор е ножица разделила пространството

1K 2 20

Ти избра да спечелиш една нова позиция

(ненаситното его иска нещо различно).

Иска слънце без сянка. Иска грях без последствия.

Иска съвест без памет. И вина без възмездие.

 

Ти избра да изгубиш споделените изгреви,

превъзмогнати трудности и нагарчащи истини.

На върха е самотно. Пада сняг, духа вятър.

Ти избра да е сложно. И ще плащаш цената.

 

Ти избра да си Някой. Щом изпъкнеш сред нищото,

финикийските знаци нямат нужда от изповед.

Ти избра да спечелиш като губиш за двама,

но в такава победа - победители няма.

-------

 

Аз избрах да съм бягство във обратна посока.

Със инат ще забравя близостта, че е болка.

Ще изтрия следите от наивната вяра.

Ще се върна по дирите от парченца парцалени

 

що по тръните висят и просветват във мрака.

Ще започна на чисто, няма нищо да чакам.

Аз избрах да загърбя и света ти, и прошката.

Няма полза от сълзи и от ялови спомени.

 

Няма полза от вятър щом угасне камината.

Топлина в празна стая ще изпълва комина.

Всеки избор е ножица разделила пространството.

Кой? Където, каквото... Да обръщаме страницата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мъдро, стойностно стихотворение...
    поздравявам те, мила Доче..
    умееш да докосваш..
  • Силно въздействащ стих, който съдържа мъдро послание! Поздрави и от мен!
  • Много!!!
  • От заглавието до последната дума - много мъдрост и житейски истини...
    Поздравявам те, Дочка!
  • Болезнени истини и една много ясно изразена решителност... на лирическата, която знае къде и как стъпва и какво иска... мъдро и даващо стихотворение. Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...