8.02.2015 г., 23:02

Всеки избор е ножица разделила пространството

1K 2 20

Ти избра да спечелиш една нова позиция

(ненаситното его иска нещо различно).

Иска слънце без сянка. Иска грях без последствия.

Иска съвест без памет. И вина без възмездие.

 

Ти избра да изгубиш споделените изгреви,

превъзмогнати трудности и нагарчащи истини.

На върха е самотно. Пада сняг, духа вятър.

Ти избра да е сложно. И ще плащаш цената.

 

Ти избра да си Някой. Щом изпъкнеш сред нищото,

финикийските знаци нямат нужда от изповед.

Ти избра да спечелиш като губиш за двама,

но в такава победа - победители няма.

-------

 

Аз избрах да съм бягство във обратна посока.

Със инат ще забравя близостта, че е болка.

Ще изтрия следите от наивната вяра.

Ще се върна по дирите от парченца парцалени

 

що по тръните висят и просветват във мрака.

Ще започна на чисто, няма нищо да чакам.

Аз избрах да загърбя и света ти, и прошката.

Няма полза от сълзи и от ялови спомени.

 

Няма полза от вятър щом угасне камината.

Топлина в празна стая ще изпълва комина.

Всеки избор е ножица разделила пространството.

Кой? Където, каквото... Да обръщаме страницата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мъдро, стойностно стихотворение...
    поздравявам те, мила Доче..
    умееш да докосваш..
  • Силно въздействащ стих, който съдържа мъдро послание! Поздрави и от мен!
  • Много!!!
  • От заглавието до последната дума - много мъдрост и житейски истини...
    Поздравявам те, Дочка!
  • Болезнени истини и една много ясно изразена решителност... на лирическата, която знае къде и как стъпва и какво иска... мъдро и даващо стихотворение. Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...