10 nov 2016, 17:08  

Всеки ноември

  Poesía
779 0 0

всеки ноември си мечтая
как събуждам се във майско утро
от гласа на бодри пъргави врабчета
бързащи да кажат на света
че разцъфнал се е майски сняг
а снегът на зимата отплавал е далече
излизам на балкона с гуреливи очи
поглеждам към зеленото каре пред блока
съседите разхождат кучета колички с бебета
над мен небето с най-лазурната си риза
високият комин на ТЕЦ-а спи дълбоко
а зад него планините на една ръка са сякаш
поемам във гърдите си дъха на тази гледка
и се разпилявам в миризмата на живот
протягам благодарни шепи към слънчевия извор
и поливам закопнялото ми за жар лице...

 

но в тази ноемрийска нощ стоя си в топлата черупка
врабчетата замръкнали под стрехи скрити от дъжда
рахманинов звучи и одата на вятъра разказва
че събуждането идва но след дълъг сън
всеки МАЙ се ражда с малките надежди
а всеки НОЕМВРИ умира след големите раздели

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вихър Огнен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...