10 nov 2016, 17:08  

Всеки ноември 

  Poesía
551 0 0

всеки ноември си мечтая
как събуждам се във майско утро
от гласа на бодри пъргави врабчета
бързащи да кажат на света
че разцъфнал се е майски сняг
а снегът на зимата отплавал е далече
излизам на балкона с гуреливи очи
поглеждам към зеленото каре пред блока
съседите разхождат кучета колички с бебета
над мен небето с най-лазурната си риза
високият комин на ТЕЦ-а спи дълбоко
а зад него планините на една ръка са сякаш
поемам във гърдите си дъха на тази гледка
и се разпилявам в миризмата на живот
протягам благодарни шепи към слънчевия извор
и поливам закопнялото ми за жар лице...

 

но в тази ноемрийска нощ стоя си в топлата черупка
врабчетата замръкнали под стрехи скрити от дъжда
рахманинов звучи и одата на вятъра разказва
че събуждането идва но след дълъг сън
всеки МАЙ се ражда с малките надежди
а всеки НОЕМВРИ умира след големите раздели

 

© Вихър Огнен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??