всеки ноември си мечтая
как събуждам се във майско утро
от гласа на бодри пъргави врабчета
бързащи да кажат на света
че разцъфнал се е майски сняг
а снегът на зимата отплавал е далече
излизам на балкона с гуреливи очи
поглеждам към зеленото каре пред блока
съседите разхождат кучета колички с бебета
над мен небето с най-лазурната си риза
високият комин на ТЕЦ-а спи дълбоко
а зад него планините на една ръка са сякаш
поемам във гърдите си дъха на тази гледка
и се разпилявам в миризмата на живот
протягам благодарни шепи към слънчевия извор
и поливам закопнялото ми за жар лице...

но в тази ноемрийска нощ стоя си в топлата черупка
врабчетата замръкнали под стрехи скрити от дъжда
рахманинов звучи и одата на вятъра разказва
че събуждането идва но след дълъг сън
всеки МАЙ се ражда с малките надежди
а всеки НОЕМВРИ умира след големите раздели