всеки ноември си мечтая
как събуждам се във майско утро
от гласа на бодри пъргави врабчета
бързащи да кажат на света
че разцъфнал се е майски сняг
а снегът на зимата отплавал е далече
излизам на балкона с гуреливи очи
поглеждам към зеленото каре пред блока
съседите разхождат кучета колички с бебета
над мен небето с най-лазурната си риза
високият комин на ТЕЦ-а спи дълбоко
а зад него планините на една ръка са сякаш ...