И всеки път, когато те погледна,
заменям своите очи
и моля се да са последни,
новите да са без ириси,
да ти забулят образа във тъмното
и да ме подлудят,
да забравя радостите от отвъдното,
с които направи ме богат.
И всеки път, когато те погледна,
се моля да не си била наистина.
Какъв е смисълът тъй непотребно
в теб да ме влюбиш, но в друг да се разплискаш?
28.12.2010г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados