Всеки стих е безсъние.
Чер кошмар сред бели нощи.
Вой на вълк по пълнолуние.
Луд ли си, че пишеш още?
Ходиш слепешком във тъмното.
С рими кърпиш си сърцето.
А разпятието сън ли е,
или стълба към небето?
Да газиш във изгрева чист –
прокоба или орисия?
С този стих върху белия лист
си нахлузваш въжето на шията.
© Росица Сертова Todos los derechos reservados