ВСЕОТДАЙНОСТ
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам.
Да можех, щях да събера
звездите по небето –
единствено за тебе
да блестят.
Магьосница да бях,
накарала бих аз
с лъчите нежни
слънце да те гали.
Да не изпитваш студ,
ни самота, ни тъмнина.
Единствено за щастие
да черпиш сили.
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados