19.12.2016 г., 0:48

Всеотдайност

999 1 2

 

ВСЕОТДАЙНОСТ

 

Да имах сили,

щях луната да сваля,

та нощем да ти свети –

да не бъдеш сам.

 

Да можех, щях да събера

звездите по небето –

единствено за тебе

да блестят.

 

Магьосница да бях,

накарала бих аз

с лъчите нежни

слънце да те гали.

 

Да не изпитваш студ,

ни самота, ни тъмнина.

Единствено за щастие

да черпиш сили.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...