30 sept 2009, 15:43

Вси Светии 4

810 0 1

Паркирана стоеше метлата зад вратата
и ходих аз пеша от дни тъй из гората,
и билките си носих във раница на гръб,
и гъби, и къпини, дори и вълчи зъб.
Реших да проверя накрая резултата -
да се пременя за бала на гората.
Свалих от закачалката роклята красива -
цялата от паяжини - дантелени и сиви,
с ръкави на верев и талия висока.
Заслужава си напълно пак пеша да ходя.
Облякох я внимателно, да не пусна бримка,
огледах се и ахнах - аз, като картинка.
Добавих във косата парчета от дантела
(от ъглите, които, добре, че не съм мела),
изкарах си метлата и котката наметнах -
към бала на гората, през клоните, изчезнах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Савкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...