Sep 30, 2009, 3:43 PM

Вси Светии 4

806 0 1

Паркирана стоеше метлата зад вратата
и ходих аз пеша от дни тъй из гората,
и билките си носих във раница на гръб,
и гъби, и къпини, дори и вълчи зъб.
Реших да проверя накрая резултата -
да се пременя за бала на гората.
Свалих от закачалката роклята красива -
цялата от паяжини - дантелени и сиви,
с ръкави на верев и талия висока.
Заслужава си напълно пак пеша да ходя.
Облякох я внимателно, да не пусна бримка,
огледах се и ахнах - аз, като картинка.
Добавих във косата парчета от дантела
(от ъглите, които, добре, че не съм мела),
изкарах си метлата и котката наметнах -
към бала на гората, през клоните, изчезнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Савкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...