Sep 30, 2009, 3:43 PM

Вси Светии 4

812 0 1

Паркирана стоеше метлата зад вратата
и ходих аз пеша от дни тъй из гората,
и билките си носих във раница на гръб,
и гъби, и къпини, дори и вълчи зъб.
Реших да проверя накрая резултата -
да се пременя за бала на гората.
Свалих от закачалката роклята красива -
цялата от паяжини - дантелени и сиви,
с ръкави на верев и талия висока.
Заслужава си напълно пак пеша да ходя.
Облякох я внимателно, да не пусна бримка,
огледах се и ахнах - аз, като картинка.
Добавих във косата парчета от дантела
(от ъглите, които, добре, че не съм мела),
изкарах си метлата и котката наметнах -
към бала на гората, през клоните, изчезнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Савкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...