Помня си още малките ръце
Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат
Да подържат секунда повече поне
Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.
И ако можех още малко да те задържа
щеше ли да ме предупредиш
За всичките неща,за които не успя?
И ако те бях,щеше ли да ме предпазиш
как си могъл да не ме предпазиш от това?
И дъжд валеше, само ако знаеш след тебе колко дъжд валя
Стараеше се, но нито олеква, нито нещичко измива.
О тате, съжалявам, но това е само твоята вина
Че така тихо и без думи си замина.
Не ми каза, че дори и лицето ти ще го забравя
Че ще забравя допира на ръцете ти върху моите, които вече бяха по-големи
Така ли безотговорно белег се оставя
От бащите си ли вече трябва да бъдем най-много наранени?
© Един неизявен творец Todos los derechos reservados