19 ago 2018, 9:54

Всичките неща, които баща ми трябваше да ми каже 

  Poesía » Otra
700 0 2

Помня си още малките ръце

Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат

Да подържат секунда повече поне

Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.

 

И ако можех още малко да те задържа

щеше ли да ме предупредиш

За всичките неща,за които не успя?

И ако те бях,щеше ли да ме предпазиш

как си могъл да не ме предпазиш от това?

 

И дъжд валеше, само ако знаеш след тебе колко дъжд валя

Стараеше се, но нито олеква, нито нещичко измива.

О тате, съжалявам, но това е само твоята вина

Че така тихо и без думи си замина.

 

Не ми каза, че дори и лицето ти ще го забравя

Че ще забравя допира на ръцете ти върху моите, които вече бяха по-големи

Така ли безотговорно белег се оставя

От бащите си ли вече трябва да бъдем най-много наранени?

 

© Един неизявен творец Todos los derechos reservados

Винаги правете деца, когато знаете как да се грижите за тях. Децата ви са тези, които също носят на гърба си тежестта на вашите дела.Не бъдете безотговорни,давайте им цялата любов която притежавате в сърцата си!Имат нуждата от детство без липсата на нито един от родителите.

След дълги години неспособност да говоря по темата,написах първото нещо за баща си,а дори вече имам и смелостта да го публикувам.Много е важно да можете да пуснете всичко от което ви боли и да се излекувате,не да го държите в себе си.Говорете,ще бъдете горди от себе си.Аз съм!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога нямаш право на избор,избираш само дали да се поучиш от нещата които ти се случват.
  • Смело момиче, коментарът ти доказва колко рано си помъдряла.
Propuestas
: ??:??