Всичките неща, които баща ми трябваше да ми каже
Помня си още малките ръце
Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат
Да подържат секунда повече поне
Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.
И ако можех още малко да те задържа
щеше ли да ме предупредиш
За всичките неща,за които не успя?
И ако те бях,щеше ли да ме предпазиш
как си могъл да не ме предпазиш от това?
И дъжд валеше, само ако знаеш след тебе колко дъжд валя
Стараеше се, но нито олеква, нито нещичко измива.
О тате, съжалявам, но това е само твоята вина
Че така тихо и без думи си замина.
Не ми каза, че дори и лицето ти ще го забравя
Че ще забравя допира на ръцете ти върху моите, които вече бяха по-големи
Така ли безотговорно белег се оставя
От бащите си ли вече трябва да бъдем най-много наранени?
© Един неизявен творец All rights reserved.
