https://www.youtube.com/watch?v=j3MUrBgqEkc

Не, че искам, да си припомням.
Не, че нещо... но просто пак слушам
тангото на Армик, и си спомних 
как танцувах, колко много обичах...

Как смехът ми огласяше стаята.
Как светът се побираше в шепата.
И след поредното многоточие
се побирам в едно пълнолуние.

Окръглила света си до лудост
от две шепи пълни с наивност,
че преляла кръвта си в луната, 
ще спася любовта на земята.

Ала тя се върти, и не спира.
Всеки своят живот вече има.
Аз съм сляпата вече неделя.
Ти димът от комина - къделя.

Но, не се дели вече на две
ни сърце, ни съдба, и любов не е.
Просто музиката на Армик – танго.
Пак е красива, но не свива гнездо.

Само спомен е. Миг. И мираж.
Всеки носи си своя товар и багаж.
А луната окръглила простора
е на протегната длан от балкона.

Ако само протегна ръка, ще я стигна, 
но не мога назад да завърна, 
нито миг, нито време, ни обич.
Всичко е минало. Всичко е спомен.