"Всичко има край"
Зная, че направих нещо непростимо
и зная, че всяко начало има и край.
Сега стоя пред теб така непрежалимо -
но зная, че ще бъда с теб в този рай.
Рай - пълен с радост и тъга,
пълен с всичко познато, земно.
Като по път невидим от мъгла
вървя по улицата мрачна, тъмна.
Познати лица в мрака съзирам
и черни сенки се мъча да преборя.
В паметта си се опитвам да събирам -
всички тези знаци в ред, в простора.
И ето, аз съм вече тук, при теб -
загубил надежда, разум, мечти.
От теб прогонен с ветрове и лед -
а в мен и мойте мисли си само ти.
02 декември 2009 год.
© Георги Алексов Todos los derechos reservados