10 nov 2009, 8:58

Всичко се връща 

  Poesía » Otra
990 0 8

Замина някак странно,

       безпричинно избяга,

                    не каза и сбогом.

Остави във мен онова чувство

на изхабен, ненужен бездомник,

скитащ къде да

съхрани,

        предпази,

                запази

                     свойто сърце.

 

Тогава ти ме предаде.

 

Сега виждам как търсиш с поглед

моя да срещнеш

и задаваш въпроси ненужни,

болящи...

Въпроси, които ТИ

преди време създаде.

© Миро Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??