Замина някак странно,
безпричинно избяга,
не каза и сбогом.
Остави във мен онова чувство
на изхабен, ненужен бездомник,
скитащ къде да
съхрани,
предпази,
запази
свойто сърце.
Тогава ти ме предаде.
Сега виждам как търсиш с поглед
моя да срещнеш
и задаваш въпроси ненужни,
болящи...
Въпроси, които ТИ
преди време създаде.
© Миро Кръстев Все права защищены