Стоя сама и в мрака се взирам...
Търся те, но никъде те няма.
Теб или спомена търся, не разбирам.
За миг поне се покажи, за да те хвана.

Не искам много, нали?
Само една минута да те видя...
да се усмихна аз, да се усмихнеш ти...
и да те целуна за сбогом, преди да си отида.

Една минута... много ли е?
Да видя отново тези очи,
в които онова красиво минало е
оставило блясъка и слънчевите лъчи.

Ще ме попиташ къде отивам!?
Там, където споменът за теб го няма,
защото това, което изпитвам,
ще ме подлуди, ако остана.

Позволи ми в тази минута поне
да те обичам без да го крия,
за да мога и в моето сърце
да запечатам твоята магия.

Знай, че където и да съм...
каквото и да правя...
Ще те целувам всяка нощ на сън
и никога няма да те забравя!