17 jun 2010, 17:11

Всяко нещо започва... от една мисъл

  Poesía
931 0 8

Всяко нещо започва... от една мисъл

 

Мислите ми – птици чернокрили

безмълвни, призрачни, ужасни,

летящи нощни сенки, свили

гнезда в ъглите тъмни и опасни.

 

Мислите ми – ситен морски пясък,

обикновен варовик, недодялан,

гранит шлифован със отблясък,

диамант с искрящо като огън тяло.

 

Мислите ми  -  топъл южен вятър,

разтапящ бързо снеговете,

бриз прохладен през горещо лято,

полярен вихър в ледовете.

 

Мислите ми –  пъклена омраза,

любов желана, болка и печал,

балсам лечебен, гибелна зараза,

небе възвишено и земна кал.

 

Мислите ми – плод на моя разум,

те внасят ред, съзиждат и рушат,

енергия вибрираща на АЗ–а,

овладея ли я... няма да греша!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...