17 jun 2010, 17:11

Всяко нещо започва... от една мисъл

  Poesía
927 0 8

Всяко нещо започва... от една мисъл

 

Мислите ми – птици чернокрили

безмълвни, призрачни, ужасни,

летящи нощни сенки, свили

гнезда в ъглите тъмни и опасни.

 

Мислите ми – ситен морски пясък,

обикновен варовик, недодялан,

гранит шлифован със отблясък,

диамант с искрящо като огън тяло.

 

Мислите ми  -  топъл южен вятър,

разтапящ бързо снеговете,

бриз прохладен през горещо лято,

полярен вихър в ледовете.

 

Мислите ми –  пъклена омраза,

любов желана, болка и печал,

балсам лечебен, гибелна зараза,

небе възвишено и земна кал.

 

Мислите ми – плод на моя разум,

те внасят ред, съзиждат и рушат,

енергия вибрираща на АЗ–а,

овладея ли я... няма да греша!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...