17 abr 2015, 19:23

Всяко утро ми е дар

  Poesía » Otra
515 0 4

Добро е утрото за всички,

но моето е по-добро.

Разрошил сутринта косички,

белее моето сребро.

 

И всяко утро ми е радост,

и всяко слънце е другар.

В душата си усещам сладост,

че този ден е моят дар.

 

Че Господ дните ми ги дава

да го прославям всеки ден.

Той взема всичко, но раздава

на другите, но и на мен.

 

Затуй му паля аз свещичка

в израсналия в мене храм.

За мен приготвил е звездичка,

за да не бъда горе сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много оптимистичен стих, съдържа мъдро послание!
    Споделям написаното от Мисана, поздрави и от мен
    за прекрасния стих!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
  • Радвай се на този дар и прославяй Бога! Харесах!
  • Благодарен си към естествеността божия, Никола! Това е червената нишка в твоето творчество. Не роптаеш срещу Крадеца-Време, отнасящ съкровищата, които ревниво пазим в нашите тайници. А такова поведение на добродетелност имат малцина!

    Поздравление за хубавия стих, с който продължаваш златната си серия!
    Оценявам го високо!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...