Добро е утрото за всички,
но моето е по-добро.
Разрошил сутринта косички,
белее моето сребро.
И всяко утро ми е радост,
и всяко слънце е другар.
В душата си усещам сладост,
че този ден е моят дар.
Че Господ дните ми ги дава
да го прославям всеки ден.
Той взема всичко, но раздава
на другите, но и на мен.
Затуй му паля аз свещичка
в израсналия в мене храм.
За мен приготвил е звездичка,
за да не бъда горе сам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
