6 sept 2013, 12:24

Вулкан 

  Poesía
579 0 4

И пламък от недрата на леда изригна,
и бликна лава, серен пушек вдигна,
и мръсна пяна с водните талази,
по пътя всичко безпощадно гази.
И облак над скалите се сгъстява,
светлика слънчев мигом замъглява
и вдига се в небето мръсна пара
и тази миризма на сяра...

 

И сянкатa се спуска в скорост мощна.
Без хлад, без нежност, груба и порочна.
Покрива долини, гори, баири,
превръща в пясък, въглен и могили.

 

И вдиша...
И издиша...
Дим и задух.

 

И повей...
Ураган...
И тъмнина...


Без светлина, но жега
и сред води пустиня,
сред ледовете огън,
в' въздуха - вода.
Всред мрака зной,
всред светлината гибел
и всред реките жажда,
и в бездиханност вой.


Изсъска
и погълна...
Тишина...

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??