6 sept 2013, 12:24

Вулкан

  Poesía
815 0 4

И пламък от недрата на леда изригна,
и бликна лава, серен пушек вдигна,
и мръсна пяна с водните талази,
по пътя всичко безпощадно гази.
И облак над скалите се сгъстява,
светлика слънчев мигом замъглява
и вдига се в небето мръсна пара
и тази миризма на сяра...

 

И сянкатa се спуска в скорост мощна.
Без хлад, без нежност, груба и порочна.
Покрива долини, гори, баири,
превръща в пясък, въглен и могили.

 

И вдиша...
И издиша...
Дим и задух.

 

И повей...
Ураган...
И тъмнина...


Без светлина, но жега
и сред води пустиня,
сред ледовете огън,
в' въздуха - вода.
Всред мрака зной,
всред светлината гибел
и всред реките жажда,
и в бездиханност вой.


Изсъска
и погълна...
Тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...