Селина
2 15
8 mar 2016, 23:21

Вяра 

  Poesía » Otra
804 0 11

Студен и мрачен е светът, 

в сравнение с него топъл е дори ледът. 

И надеждата за спасение не е голяма, 

над нея омразата все надделява. 

 

Но вярата във мен не стихва, 

дори след всичките войни

и още дълго ще я има, 

ако накрая мир се възцари. 

© Todos los derechos reservados

Сигурно и по-добре може, но аз като мога толкова... 

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей Моника,
    За мен е радостен фактът, че едно момиче на 13 години се вълнува от такива проблеми. Според мен това, че не си успяла от първия път да подредиш правилно мислите си не е болка за умиране. В това, което пишеш има идея, има чувство, но имаш още дълъг път, който да извървиш - и житейски и да се учиш. Позволявам си да ти дам съвет като по-възрастен от теб и като баща на 3 дъщери - чети много литература и се опитвай да я възприемаш със сърцето и разума, а не с очите си. Позволявам си да ти изпратя един вариант на твоето стихотворение, за да видиш; че с малко усилия може да се получи добър изказ, не се отчайвай:

    Край мен светът е мрачен и студен,
    дори ледът от него е по-топъл
    и на омразата попадне ли във плен -
    надеждата е само тъжен вопъл...

    Но Вярата във мен е още жива,
    след всичките изстрадани войни
    надявам се, че дълго ще я има,
    ако накрая мир се възцари!
    Поздрави!
  • Ами... да може и около 40 . Виновни са пилетата Ранен пубертет, после ранна критическа. Мъжете и те имат криза на средната възраст.
    Мисля, че е време да напуснем коментарното поле на момичето.
    Успех, момиче! С рими или не!
  • Селина, и аз очаквам да покажеш това, което ти смяташ, че ти се е получило добре. Вале, Алипиева точно е редактирала стихчето. Звучи по същият начин само дето сричките са преброени. Но е запазен "автора" - хубаво или не, остава си негово стихче. А това е "редакция"., а не "вариации по темата". Наистина всеки има чувства, но не всеки може да ги изрази. Не е и необходимо. За това сме различни. На 13 пишат много момичета , на 23, 33 не толкова много. Това е да опиташ възможно най-много неща за да намериш своето. Тринадесет годишните, по презумпция намират света за студен, мрачен и по-студен от лед. Драматично тогава е всичко. Емоциите врат и кипят в тях. Всичко се приема лично и от много неща са недоволни. Родители, учители, съученици. Нормално. На някои после им минава, други остават мърморковци. И не е виновен за това светът около тях. Светът е еднакъв за всички. Подобно нещо се поява и в едни други години около 50 Та от там идват лелките и чичковците с поетичните напъни
  • Брей, тук хората спорят, а аз чак сега забелязвам! По принцип "не хвърлям веднага написаното на публиката" (или поне не винаги). Последното стихотворение два пъти го преправях, преди да се реша да го публикувам. И все пак, да си призная, това "веднага си го хвърлих на публиката"
  • Ти го написа по-добре и от мен ☺!
  • Студен и мрачен е светът,
    във който топъл е ледът!
    За спасение надежда няма
    сред омразата голяма!

    Вярата във мен не стихва
    след войните - не притихва!
    Ето, че надлъж и шир
    накрая възцари се мир!
  • Добре е, че ремонта е безплатен и дано монтьора има чувство за хумор!
  • Правилно сте разбрали госпожо ЛЮБОВ!
  • Имаш поща!
  • Thank you! По принцип мислех, че се е получило много кратко ☺. Лек ден!
  • Какво от това, че толкова можеш, пак ти се е получило. Поздрави и лека вечер!
Propuestas
: ??:??