8.03.2016 г., 23:21

Вяра

1K 0 11

Студен и мрачен е светът, 

в сравнение с него топъл е дори ледът. 

И надеждата за спасение не е голяма, 

над нея омразата все надделява. 

 

Но вярата във мен не стихва, 

дори след всичките войни

и още дълго ще я има, 

ако накрая мир се възцари. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Сигурно и по-добре може, но аз като мога толкова... 

Коментари

Коментари

  • Здравей Моника,
    За мен е радостен фактът, че едно момиче на 13 години се вълнува от такива проблеми. Според мен това, че не си успяла от първия път да подредиш правилно мислите си не е болка за умиране. В това, което пишеш има идея, има чувство, но имаш още дълъг път, който да извървиш - и житейски и да се учиш. Позволявам си да ти дам съвет като по-възрастен от теб и като баща на 3 дъщери - чети много литература и се опитвай да я възприемаш със сърцето и разума, а не с очите си. Позволявам си да ти изпратя един вариант на твоето стихотворение, за да видиш; че с малко усилия може да се получи добър изказ, не се отчайвай:

    Край мен светът е мрачен и студен,
    дори ледът от него е по-топъл
    и на омразата попадне ли във плен -
    надеждата е само тъжен вопъл...

    Но Вярата във мен е още жива,
    след всичките изстрадани войни
    надявам се, че дълго ще я има,
    ако накрая мир се възцари!
    Поздрави!
  • Ами... да може и около 40 . Виновни са пилетата Ранен пубертет, после ранна критическа. Мъжете и те имат криза на средната възраст.
    Мисля, че е време да напуснем коментарното поле на момичето.
    Успех, момиче! С рими или не!
  • Селина, и аз очаквам да покажеш това, което ти смяташ, че ти се е получило добре. Вале, Алипиева точно е редактирала стихчето. Звучи по същият начин само дето сричките са преброени. Но е запазен "автора" - хубаво или не, остава си негово стихче. А това е "редакция"., а не "вариации по темата". Наистина всеки има чувства, но не всеки може да ги изрази. Не е и необходимо. За това сме различни. На 13 пишат много момичета , на 23, 33 не толкова много. Това е да опиташ възможно най-много неща за да намериш своето. Тринадесет годишните, по презумпция намират света за студен, мрачен и по-студен от лед. Драматично тогава е всичко. Емоциите врат и кипят в тях. Всичко се приема лично и от много неща са недоволни. Родители, учители, съученици. Нормално. На някои после им минава, други остават мърморковци. И не е виновен за това светът около тях. Светът е еднакъв за всички. Подобно нещо се поява и в едни други години около 50 Та от там идват лелките и чичковците с поетичните напъни
  • Брей, тук хората спорят, а аз чак сега забелязвам! По принцип "не хвърлям веднага написаното на публиката" (или поне не винаги). Последното стихотворение два пъти го преправях, преди да се реша да го публикувам. И все пак, да си призная, това "веднага си го хвърлих на публиката"
  • Ти го написа по-добре и от мен ☺!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...