Здравей Моника,
За мен е радостен фактът, че едно момиче на 13 години се вълнува от такива проблеми. Според мен това, че не си успяла от първия път да подредиш правилно мислите си не е болка за умиране. В това, което пишеш има идея, има чувство, но имаш още дълъг път, който да извървиш - и житейски и да се учиш. Позволявам си да ти дам съвет като по-възрастен от теб и като баща на 3 дъщери - чети много литература и се опитвай да я възприемаш със сърцето и разума, а не с очите си. Позволявам си да ти изпратя един вариант на твоето стихотворение, за да видиш; че с малко усилия може да се получи добър изказ, не се отчайвай:
Край мен светът е мрачен и студен,
дори ледът от него е по-топъл
и на омразата попадне ли във плен -
надеждата е само тъжен вопъл...
Но Вярата във мен е още жива,
след всичките изстрадани войни
надявам се, че дълго ще я има,
ако накрая мир се възцари!
Поздрави!
Ами... да може и около 40 . Виновни са пилетата Ранен пубертет, после ранна критическа. Мъжете и те имат криза на средната възраст.
Мисля, че е време да напуснем коментарното поле на момичето.
Успех, момиче! С рими или не!
Селина, и аз очаквам да покажеш това, което ти смяташ, че ти се е получило добре. Вале, Алипиева точно е редактирала стихчето. Звучи по същият начин само дето сричките са преброени. Но е запазен "автора" - хубаво или не, остава си негово стихче. А това е "редакция"., а не "вариации по темата". Наистина всеки има чувства, но не всеки може да ги изрази. Не е и необходимо. За това сме различни. На 13 пишат много момичета , на 23, 33 не толкова много. Това е да опиташ възможно най-много неща за да намериш своето. Тринадесет годишните, по презумпция намират света за студен, мрачен и по-студен от лед. Драматично тогава е всичко. Емоциите врат и кипят в тях. Всичко се приема лично и от много неща са недоволни. Родители, учители, съученици. Нормално. На някои после им минава, други остават мърморковци. И не е виновен за това светът около тях. Светът е еднакъв за всички. Подобно нещо се поява и в едни други години около 50 Та от там идват лелките и чичковците с поетичните напъни
Брей, тук хората спорят, а аз чак сега забелязвам! По принцип "не хвърлям веднага написаното на публиката" (или поне не винаги). Последното стихотворение два пъти го преправях, преди да се реша да го публикувам. И все пак, да си призная, това "веднага си го хвърлих на публиката"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
За мен е радостен фактът, че едно момиче на 13 години се вълнува от такива проблеми. Според мен това, че не си успяла от първия път да подредиш правилно мислите си не е болка за умиране. В това, което пишеш има идея, има чувство, но имаш още дълъг път, който да извървиш - и житейски и да се учиш. Позволявам си да ти дам съвет като по-възрастен от теб и като баща на 3 дъщери - чети много литература и се опитвай да я възприемаш със сърцето и разума, а не с очите си. Позволявам си да ти изпратя един вариант на твоето стихотворение, за да видиш; че с малко усилия може да се получи добър изказ, не се отчайвай:
Край мен светът е мрачен и студен,
дори ледът от него е по-топъл
и на омразата попадне ли във плен -
надеждата е само тъжен вопъл...
Но Вярата във мен е още жива,
след всичките изстрадани войни
надявам се, че дълго ще я има,
ако накрая мир се възцари!
Поздрави!