19 oct 2007, 20:33

ВЯРА

  Poesía
1.1K 0 3
Да останеш на хората в сърцата,
да бъдеш помнен ти навеки,
стори добро и затвори вратата,
не искай за нищичко отплата.

Тръгни напред и забрави доброто,
опитай пак да го направиш,
не можеш ли, не се разплаквай,
недей, в сълзите си ще се удавиш.

Поискай някому искрица, разпали я,
превърни я в пламък, не можеш ли,
отново продължи нататък
и мрачният ти път ще бъде кратък.

Върви, докле краката ти се движат,
върви и знай, че ще намериш това,
което сам бе оставил, преди да
изтрепериш. И нека пътят ти изминал,
земен, със смисъл бъде обладан, че Бог
единствен е и ще намериш благодатта
Му там.

И тогава, ако пак останеш празен
и надежда веч те изостави,
помоли се, не изгубвай вяра, помоли се
и завинаги заспи!
                                                      Д. Станев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно стихотворение, изпълнено с много чувства и подчинено на реалността, една бляскава равносметка на краткия ни живот.Навява ми сантимент и ме кара да преосмисля изминалите ми години, търсейки моралните ценности в него.Адмирации на автора и пожелания за последователност и несекващ творчески ентусиазъм!
  • Днес съм щастлива,защото открих още един добър човек. Харесва ми тази ВЯРА с това толкова позитивно звучене и се надявам достатъчно много хора да го прочетат, за да направи почивните им дни много щастливи.
  • Прекресно е стихотворението и ми крещи с цялата си житейска мъдрост за близък приятел, с който днес се разделихме завинаги "Да останеш на хората в сърцата" ни Румене

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...