25 oct 2008, 17:50

Вярвай ми

1.1K 0 5
Вярвай ми. Ще те намеря.
Напразно нищо не е било,
а знам, че и ти едвам дишаш без мене,
и ти е твърде само.

Вярвай ми. Ще те открия.
Хиляди пъти изгорях,
но все за нещо изпод пепелта излизах,
а то било е, за да те търся без страх.

Повярвай ми. Аз те усещам.
Знам, че някъде си се родил
и търсиш ме в безбройни срещи,
но все нещо празно в теб стои.

Повярвай ми. Ще те запълня
и ще бъда точно онова,
за което си плакал в сънища безмълвни.
Повярвай ми. Родили сме се за това.


25.10.2008г.
гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво!!!Успех!
  • Е пък защо да не ..?!На черното бяло никога не мога да кажа! Не ми харесва..това е!
  • Ангелина, не си позволявай да пренасяш злобните си излияния около мен. Прочетох какви коментари се случват около теб, чак ми се отщя да чета твои произведения, за да видя докосваш ли като автор. Ако ще критикуваш - моля, слушам те. Но ако обичаш, само произведението и ако ще е с препинаелни знаци, поне да е ясно какво искаш да кажеш.
  • Страхотен край!!!!
  • аз ти повярвах...ще го откриеш...
    хубав стих...с обич.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...