Твърде скъпо платих ти любовта,
загубих себе си, загубих мисълта.
Жадно пиех отрова от твоята ръка
боли ме всяка клетка, сродих се с пепелта!
Плаках твърде дълго, плаках до безкрай,
мразя топъл полъх, мразя оня рай.
Умирам с всяка песен, с всеки стих,
страдам по снощния ми сън, тъй жив!
Залезите между нас са вече хиляди,
все по-болезнени, грозни и никакви.
А местата ни стари още са същите,
красиви, омайни, но пусти са те! ...