Всеки в плаващ пясък е затънал,
свой е персонален буревестник,
жалко отмъщение загънал,
в дръпнатия от контейнер вестник.
Лющят се житейските ни драми,
сълзи стеаринови в очите.
Смисъл във предателствата няма.
Всъщност на кого ли ще простите?
Простото в живота е живота.
Дишаш и обичаш и се смееш.
Другото - измислена Голгота,
вярваш, или не - ще надживееш....
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados