29 sept 2007, 12:50

Вятър

  Poesía
793 0 2
Вятъра

Още ли гониш вятъра? Тогава мълчах,
исках да видиш, знаеш, познаваш,
без да страдаш, да го разбереш.
Обичай вятъра, не го гони, той не се улавя,
обичай го и той ще бъде твой за миг, а после
го пусни, друг да му се наслаждава
и само щастлив от това бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дида Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С вятъра , човек може само
    да си поиграе и помечтае и
    то с обич, можеш да го позваш
    да надуе платната ти за полет.
    С обич , Диди, към вятъра.
  • Никой не е хванал вятъра, но си струва да се опита! Поздравления!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...