Есенно брули
вятърът клони,
с листи постила
морни простори.
После утихва
в зимната дрямка,
смръзнал душите ни
с тиха примамка.
В пролет разпуква
с дъжд от мечти,
гали дърветата
в снежни сълзи.
В лято разюздано
волно се втурва,
с мощ бездиханна
страсти раздухва...
Вятърно - истинска
галя плътта ти,
девствено жадна
поглъщам страстта ти.
08.03.08
Пловдив
© Бехрин Todos los derechos reservados