Вятърът неистово флиртува.
Лази ми нахално под полата.
Ловко се преструва, че ревнува.
Весело заплита ми косата.
Лош и нежен, просто ме отвява.
Шепне ми в ухото еротично.
Полудял се втурва, не престава
листи да пилее романтично.
А пък слънцето ми се усмихва,
смига ми дискретно, предпазливо:
"Вятърът ту буйства, ту утихва,
да му вярваш сляпо, чуй, не бива."