4.09.2013 г., 22:35

Вятърът

579 0 4

Вятърът неистово флиртува.

Лази ми нахално под полата.

Ловко се преструва, че ревнува.

Весело заплита ми косата.

 

Лош и нежен, просто ме отвява.

Шепне ми в ухото еротично.

Полудял се втурва, не престава

листи да пилее романтично.

 

А пък слънцето ми се усмихва,

смига ми дискретно, предпазливо:

"Вятърът ту буйства, ту утихва,

да му вярваш сляпо, чуй, не бива."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е закачливо, Нина!!!
    Повдига духа и създава ведро настроение!!!
    Поздрави!!!
  • Само да не е някой студен, зимен вятър, че като нищо да ти докара ангина , но пък лятото още е тук, тъй че... лудувай!
  • Обичам го този палавник
    Усмихна ме, Нина, благодаря ти
  • Това му е хубавото на вятъра!
    Приятен за четене,свеж стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...