Вятърът...

18 nov 2014, 11:02

Poesía » Filosófica

336 0 1

Вятърът...

Огънати дървета доземи

и облаци разкъсани,

в които бягат огнени луни,

светкавици и тътени...

Във миг полита птица като стон

над бездна развълнувана,

а дързостта е символ и закон,

и стил на съществуване...

Пространството е форма на живот,

а свободата и талант, и вдъхновение,

безумието е предвиден ход,

понякога единствен за да оцелеем...

... А Вятърът, с копнеж непостижим,

ни учи да живеем ураганно-

след Бурята напред да продължим

и да оцелем прави, главно!...

Коста Качев,

след Бурята

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.