Вятърът...
Вятърът...
Огънати дървета доземи
и облаци разкъсани,
в които бягат огнени луни,
светкавици и тътени...
Във миг полита птица като стон
над бездна развълнувана,
а дързостта е символ и закон,
и стил на съществуване...
Пространството е форма на живот,
а свободата и талант, и вдъхновение,
безумието е предвиден ход,
понякога единствен за да оцелеем...
... А Вятърът, с копнеж непостижим,
ни учи да живеем ураганно-
след Бурята напред да продължим
и да оцелем прави, главно!...
Коста Качев,
след Бурята
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
