11 mar 2006, 12:27

Вятърът тази нощ

  Poesía
810 0 5
Вятърът тази нощ,неспокоен е.
Блъска вратата,прозорците.
Отмъкна от простира дрехите,
които простирах грижливо.
Защо ли бушува?Стана студено.
А чакам от дни да се стопли,
да седна там на терасата
във чехли  краката ми боси,
да жвакат ,а аз да пуша цигара...
А зимата скоро ще тръгне,
снегът почти се стопи,
немирният вятър ще го издуха,
заедно с моите мисли.
Тази нощ ми е много студено,
и отново не ми се спи..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ХАРЕСВА МИ ,ЧЕ ПИШЕШ С ЛЕКОТА...
  • Много добре...хареса ми,Жени!
  • Поздравления!Много ми хареса излъчването на стихчето.Продължавай все така
  • Джейни, благодаря ти слънце!/6/

    не ни обича някой ,Джейн -
    преследва болката ни свята,
    не ни обича някой, Джейн -
    но крие се във мрака..

  • И аз чакам от дни, жадувам я тази пролет повече от всякога. Поздрав Джеини не се давай на безсънните нощи!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....